[youtube:http://www.youtube.com/watch?v=9sgJaKuWnEI]
Господи! Гледам, слушам и не вярвам на очите си! И на ушите си!
Колко много простотия има по този свят….
Черна седмица, черен понеделник за киното – едва днес излезе новината, че този свят напусна още един гигант на киното – Микеланджело Антониони. В същия ден, в който си отиде и Великия Бергман.
e-vestnik.bg
“Със смъртта на Антониони загубихме не само един от най-великите режисьори, но и господаря на съвременното кино”, заяви кметът на Рим Валтер Велтрони. Филмите на Антониони – общо 25 на брой, рядко уцелваха вкуса на масовата публика, която ги намираше за твърде странни и претенциозни. Но с “Приключението”, “Фотоувеличението”, “Отвъд облаците” и “Забриски пойнт” той се превърна в кумир на много кинотворци. Повечето филми на Анотниони се изучават в кинофакултетите по света като новаторство в езика на киното. “Червената пустиня”, “Фотоувеличение”, “Забриски пойнт” и “Професия репортер” са образец за работа с цвят, мизансцен и движения на камерата, каквито не са правени в киното към онзи момент.
Чудна седмица измина. Направо като в приказките. Лошото е, че не виждам края на тази истерия, около българските медицински сестри. Гледам новини и не вярвам на ушите си!
Затова си позволявам да отправя поздравления към екипа на вестник Капитал за следната статия: Дните след.
Дано това се случи по-бързо.
С тъга прочетох тази лоша новина в Дневник.bg .
Нека си пропомним някои от неговите шедьоври, останали ненадминати и до сега:
“Седмият печат” (1957), “Поляната с дивите ягоди” (1957), “Като в огледало” (1961), “Зимна светлина” (1962), “Тишината” (1963),”Викове и шепот” (1972), “Есенна соната” (1978), “Фани и Александър” (1982).
Поклон пред паметта на Великия Бергман!
След 17 години “преход”, приемането ни в така жадувания Европейски съюз и НАТО, темата за досиетата на бившата Държавна сигурност (ДС) отново е “актуална” тема.
През целия преход де що политици се извървяха през властта все отваряха досиетата. Уж всички имаха интерес да се разкрият т. нар. “лоши” и все не се случваше. И нямаше как да се случи, защото тези хора нямаха интерес да се случи. Много удобно беше да ни баламосват с тази тема, опитвайке се да ни отклонят вниманието от разграбването на държавата. Да, звучи много силно, но е факт. Само за справка – бившата Югославска република Словения е с най-добри показатели в целия ЕС.
Тази тема трябваше отдавна да се затвори.
Няма значение по какъв начин, но трябваше да се затвори.
С днешна дата, когато всички би трябвало да гледаме напред, ние отново и отново се връщаме към нещо, което не е във фокуса на днешния ден.
Даже малко ми писна от тази тема…
